МРЪ̀СТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Спец. За женска риба, стадо, пасаж от женски риби — хвърлям, изхвърлям хайвера си, за да бъде заплоден от мъжки риби. Хамсията, която е навлизала някога в Зюндерзее (..), се е мръстила в същия басейн при солидно съдържание на средата до 7 %. Пр, 1952, кн. 5, 42.
2. Диал. За животно — изживявам любовен период. От време на време изреваваше елен — тъкмо сега елените се мръстеха и техният глух рев звучеше като мъчителен стон на нещо предвечно, потискаше душата и я караше да тъгува по своя човешки свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 530. Ходи по грамадите, дето са мръстят змиите. П. Р. Славейков, БП II, 197.
— Друга (остар.) форма: мря̀стя се.